Административен център на общината е гр. Петрич, наследник на историята и името на древния тракийски град Петра, който възниква през V-VІ век преди новата ера в подножието на планината Кожух, местността Рупите. През 28-29 век пр.н.е. Петра е завладяна от римляните и като римско селище съществува до VІ век пр.н.е., когато я превземат славяните. Селището загива в пламъците на голям пожар, така че началото на днешния град в подножието на планината Беласица е поставено от заселващите се по тези места славяни и оцелелите след пожара жители.

През 837 г., при хан Пресиян, Петрич влиза в пределите на Първата българска държава.

Следващите векове му отреждат важна роля в борбата против чуждите нашественици. На 18 км западно от града в 1014 г. се разиграва една от най-драматичните битки в нашата история - битката за Самуиловата крепост, в която са пленени и ослепени 14000 български войници.

През ХІІІ-ХІV в. Петрич е българска крепост - част от укрепителната система в Югозападна България.

По време на османското робство се превръща в турски административен и военен център.

През 1912 г. градът е освободен от османско иго, а през следващата 1913 г. отваря гостоприемно врати за хилядите бежанци от Егейска и Вардарска Македония.

От 1920 г. да 1934 г. Петрич е окръжен град.